От 1973г. насам СУ за УУС „Проф. д-р Стоян Белинов“, гр. Пловдив се помещава в сграда на ул.“Прохлада“№1.
Учебното заведение разполага с триетажна сграда с административна част, класни стаи, специализирани кабинети, физкултурен салон и медицински кабинет. Топлата връзка към общежитието отвежда учениците към столовата, специализирани кабинети и ателиета, леглова база.
В отделна сграда се грижим за обучението и възпитанието на най-малките ни възпитаници. Към днешна дата функционират две групи за деца от 3 до 7 годишна възраст. За децата са осигурени две занимални със спални помещения, игротека, два специализирани кабинета за индивидуална рехабилитация на слуха и говора.
За големите ученици е осигурена учебна кухня, в която под умелото ръководство на квалифицирани специалисти изучават тънкостите на кулинарната професия.
История на СУ за УУС
Биография
Професор д-р Стоян Белинов е роден на 30.ІІІ.1872г. в Котел. Завършва медицина в Санкт Петербург през 1897г. Специализира във Виена и Санкт Петербург.
Основател и началник на първото отделение по ушни, носни и гърлени болести в Александровска болница в София (1909-1923), завеждащ едноименната катедра и клиника. Декан на Медицинския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1923-1940). През 1923г. е избран за доцент, а през 1926г. – за професор. От 1923г. до 1940г. е декан на Медицинския факултет на Софийския университет. През 1934г. става инициатор за създаването на Дружеството за закрила на глухонемите.
Той посвещава почти двадесет години от своя живот на научна и преподавателска работа в СУ „Климент Охридски”. Автор е на първите ни университетски учебници по оториноларингология. Професор Белинов работи върху социално значими заболявания от оториноларингологията. Автор на учебника „Болестите на ухото, носа и гърлото“ (1936). Научната му дейност е съпроводена с повече от 120 научни труда, които са с практическо приложение и получават висока оценка от европейските медицински среди. Може да се каже, че той въвежда българската оториноларингология в Европа.
По време на войните д-р Белинов е началник на военно-полеви болници. Професор д-р Стоян Белинов загива по време на бомбардировките над София на 10.І.1944г.
Държавен институт за глухонеми
Училището за глухи деца в гр. Пловдив е основано на 15.ІІ.1925г. с названието Държавен институт за глухонеми. Негов директор е Александър Иванчев Райков. Четирима учители обучавали първите осемнадесет ученици, 7 момичета и 11 момчета на възраст от 9 до 14 години. До 1944 година броят на учениците нараства до 50, а учителите стават седем. Децата пишели на плочи, а преподавателите работели и като възпитатели, наричани тогава „надзиратели”, хранели се и живеели в общежитието на училището. До 1966г. броят на децата с увреден слух нараснал на 112, което наложило увеличение на броя на учителите, възпитателите и логопедите.
От основаването си до 1936г. Държавният институт за глухонеми е заемал частна сграда на ул. „Й. Шнитер” № 14 в гр. Пловдив, която не била подходяща за спецификата на обучението. През 1937г. училището се преместило в по-голяма сграда на ул. „Бетховен”№4 в гр. Пловдив.
През 1969г. започва изграждането на нова училищна сграда на ул. „Прохлада” №1, в гр. Пловдив. На 15.І.1973г. 108 ученика, 15 учители, 12 възпитатели, 8 рехабилитатори, 2 логопеди, заедно с директор и зам. директор се преместват в новата училищна сграда.
Новопостроеният училищен комплекс има учебен корпус, включващ класни стаи, работилници, кабинети, физкултурен салон със спортни площадки, общежитие със спални помещения, стаи за отдих и игри. Към комплекса са изградени и детска градина за глухи деца и център за рехабилитация на слуха и говора.
СУ за УУС „Проф. д-р Стоян Белинов“, гр. Пловдив
На 21.03.1986г. училището се именува на проф. д-р Стоян Белинов – един от най-големите ото–рино–ларинголози, признат както в България, така и в чужбина.
В училището се обучавали ученици от цялата страна. Те били поверени на грижите на учители, възпитатели, рехабилитатори и психолог. Всички преподаватели, с изключение на психолога били сурдопедагози.
В началото нямало учебни планове, програми и учебници за ученици с увреден слух. С всеки ученик се работело по индивидуална програма, съставена от директора на училището. Постигнатите резултати били задоволителни, говорното развитие на учениците се свързвало с практическата потребност от общуване.
Закономерно възникнала необходимостта от плановост в обучението, от съставяне на специализирани учебници за глухи ученици, от звено за подготовка на добре обучени кадри, помагащи не само за обучението, а и за тяхната социализация.
Училището за глухи деца било приравнено към масовите училища. На децата се давали знания, умения и навици, каквито се придобивали в масовите училища. Една от най-големите трудности в обучението била, че трябвало да се предвидят и практикуват всички учебни предмети, необходими за развиване на речта на лишените от слух ученици.
От 1975г. курсът на обучение се увеличил на 12 години, което осигурило цензово основно образование.
През учебната 1993-1994 година училището придобива статут на средно професионално училище със Заповед № РД – 14 – 25/09.06.1993г. на Министъра на образованието. Курсът на обучение включвал единадесет години, за придобиване на основно образование, а след това на глухите ученици се предоставяла възможност да продължат обучението си и за четири години да получат диплома за завършено средно образование по една от специалностите „Оператор в шевното производство”; „ Оператор в мебелното производство” и „Кулинар”.
Училището посреща и обменя знания и опит с гости от сродни училища от Полша, Холандия, Русия, Швеция, Англия, Белгия и от други страни.
От 1999г. училището е във връзка с училище за глухи деца в гр. Брюксел, Белгия, както и със Занаятчийската камара, гр. Кобленц, Германия.